Борбата на Зевс за абсолютна власт над света не завършила с това. Гея – Земята страшно се разгневила на олимпиеца Зевс, за това, че той така жестоко постъпил с децата й – гигантите и победените титани. Тя направила нов опит да отмъсти на неблагодарните млади богове. Встъпила в брак с мрачния Тартар и родила ужасно стоглаво чудовище Тифон. Грамадният, със сто драконови глави Тифон се надигнал от земните недра. С див вой той разтърсил въздуха. Лай на кучета, човешки гласове, мучене на разярен бик и рев на лъв се чували в този вой. Той превъзхождал всички същества по големина и сила. Бил с огромно туловище на човек, така че стърчал и над най-високите планини, а главата му докосвала звездите. Едната му ръка стигала до залез слънце, а другата – до изгрев. От дланите му излизали сто змийски глави. Вместо крака той имал огромни пипала,които се извивали със свистене чак до самата му глава. Тялото на Тифон било покрито с пера, а от главата му и лицето му се развявали мръсни кичури косми. Очите му просвятквали огнено. Никой не бил в състояние да устои на изпепеляващия му поглед. Когато той се появил на белия свят и изревал страшно – като повелителя на света, от гласа му потреперило морето, а високия Олимп се разтресъл под нозете на боговете. Буйни пламъци се виели около Тифон, земята се тресяла под тежките му стъпки. Боговете се стъписали в ужас. Дори мрачният Хадес треперел от страх, а титаните не смеели дори да помръднат. Само Зевс Гръмовержец не се изплашил и смело се нахвърлил върху страшното чудовище. Започнал се страшен бой. Тифон хвърлял по бога цели планини, които с лекота откъсвал от земната твърд. Заблестели отново светкавици в ръцете на Зевс, разтрещели се гръмотевици. Земята и небето се разтърсили из основи. В ярки пламъци лумнала пак земята, както по времето на борбата с титаните. Със стотици сипел огнените си стрели и светкавици Зевс, като че ли от техния огън се запалил самият въздух и пламнали тъмните, буреносни облаци. Така се гонели те по земята в смъртен двубой и много сили и рани им струвала тази схватка. В битката Тифон прерязал сухожилията на Зевс, а след това го захвърлил на дъното на една пещера и оставил пред входа дракон, за да го пази. Но Хермес долетял от Олимп за да освободи Зевс и привързал раните му. Още по-разярен Зевс полетял с огнената си колесница и тръгнал да гони Тифон. Зевс превърнал в пепел и прах всичките глави на Тифон. Рухнал Тифон на земята; тялото му излъчвало толкова силна топлина, че наоколо всичко се топяло. Накрая великият гръмовержец го запокитил в Тартара, който го бил създал. Но и от там Тифон все още бил страшен за боговете и всичко живо. Предизвиквал бури и изригвания; От него се родила Ехидна – страшната полужена-полузмия, родили се страшното адско куче Цербер и двуглавото куче Орфо; лернейската хидра и Химера; често разтърсвал Тифон земята. И все пак това била последната битка на новите богове срещу старите. Светлината и реда победили хаоса и мрака. Идвали нови господари на вселената, настанал нов ред и нови времена. Б. Богданов - Литература за 9.клас и Н.А. Кун - Старогръцки легенди и митове.