Датата е 24 май и днес отбелязваме един от най значимите празници – Деня на българската просвета и култура. В следващите редове ще се опитаме да изтъкнем причините, поради които това честване съществува и до ден днешен, както и да ви разкажем малко за неговата история. Основният повод за празнуването на 24 май е създаването на първата българска азбука – глаголицата, от светите братя Кирил и Методий. Писмеността, създадена от солунските светци по-късно спомага за оформянето на кирилицата, която макар и изменена в годините се ползва и до днес. Кирил и Методий дават на България просвещение и знание, което съвсем скоро ще я превърне в доминиращ фактор на Балканите и в Европа, не само във военно, но и в културно отношение. Стотици години по-късно, близо 252 000 000 души още използват азбуката, чието начало е дадено от братята.
Първите данни за честването на 24 май идват от далечната 1813г. Арменски източници говорят за празненства, състояли се в Шумен, които били посветени на деня на Солунските братя. Повечето български историци обаче се обединяват около становището, че за пръв път Кирил и Методий са почетени истински през 1851г., по инициатива на големия възрожденец Найден Геров. След Освобождението, значението на празника се засилва изключително много. Големи части от българските земи остават в пределите на Османската империя, нещо повече – в тези територии с годините започва масирана гръцка и сръбска пропаганда, с цел да се асимилира местното население. В този тежък период 24 май се превръща в една наистина обединяваща за българите дата, която сплотява техния дух и им припомня славното минало.
В днешно време ролята на Деня на българската писменост и култура е сякаш низвергната. Преди години обаче празникът е поддържал националния порив и огъня на геройското българско самосъзнание. В края на XIX век писателят Стоян Михайловски (племенник на Иларион Макариополски), написва стихотворение, което нарича „Химн на Св.Св. Кирил и
Паметникът на Кирил и Методий в гр. Пазарджик
Паметникът на Кирил и Методий в гр. Пазарджик
Методий“. Близо десетилетие по-късно, композиторът Панайот Пипков написва музика, която да приляга на творбата на Михайловски и така се създава песен, която става химн на българските училища. Тя остава и до днес и продължава да се изпълнява на ежегодните училищни чествания. Вероятно много от вас си спомнят текста и, чийто първи куплет започва с думите „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви“.
Естествено, денят на братята не се отбелязва само в България. Почитат го и във всички други държави, където кирилицатасе е запазила като азбука, а делото на Солунските братя не е забравено. Сред тях е и съседната „република Македония“, която обаче твърдо отстоява идеята че Кирил и Методий са македонци. В българския град Охрид още се съхраняват мощите на свети Климент и свети Наум – учениците на Солунските братя, които пренасят тяхното познание по българските земи.
На деня на българската просвета и култура, както и на много други традиционни празници, днес вече не се отдава голямо значение. Именно в настоящата действителност обаче, 24 май е по-нужен от всякога – нужен е, защото устремът на един велик народ е изчезнал, изчезнали са и стремежите му. Без особена причина предимство получава глупостта, която се загнездява в главите и в сърцата на хората, понякога дори без тяхното желание. „Българска история“ използва случая, за да честити празника на всички ученици и преподаватели, върху чиито плещи лежи най-тежкото бреме – бъдещето на собствения народ. Да пожелае много успехи и упоритост – както на тях, така и на всички българи, защото именно те са хората, чиято намеса и работа е нужна за да се върне отново онзи така бленуван, така далечен и сякаш забравен порив и стремеж към едно по-добро съществуване.
източник: http://www.bulgarianhistory.org/24-%D0% ... %83%D0%BB/
Друг интересен факт е, че около 300 милиона души по света използват кирилицата. Използва се в над 50 държави по целия свят.
Използвам отдалата се възможност за предложение на тема "България, празници, бит и култура", тъй като народ без култура и история е обречен да повтаря грешките си, та дори и да изчезне!
Мисълта ми е следната, да се създаде тема, която да се ъпдейтва с наближаването на даден български празник. Да се споменават любопитни факти за България и нейната история. В дните в които се чества даден празник темата да бъде на видно място на заглавната страница на сайта, придружавана още от българския флаг. Вярвам, че ще има не един или двама, които да изявят желание да се включат и да помогнат идеята да се осъществи.
Бъдете горди, че сте българи и благодарни за това, че имаме възможност да комуникираме по между си!
Поздрави!
