Да направим приказка безкрай

[Stelko]

Те пак се вмирисали, край.

Офтопик:

Няма край, просто все някъде трябваше да има и точка

[hiper tunkvan]

За това тръгнали към близкия язовир да се подмият. Но нещеш ли по пътя срещнали една ципокрила мухозолка, която им каза, че ако продължа ще ги хванат хипотигровите парабадабали и ще ги обезафъцат. Въпреки това те продължили, хванли ги хипотигровите парабадабали обаче ги закезили по пътечката на зинзикопите...

[rapara76]

Но това не бил краят защото...

[TtEeRrOoRrAa]

и после ...

[TtEeRrOoRrAa]

след това ...

[rapara76]

Все пак краят не дошъл а проблемът на Баретата не се решил понеже...

[rapara76]

Което нямало как да стане понеже не му се връзвали на егото защото...

[NEVIDIM]

Страх ги е от това,че да не го бият и да му убият самочувствието на детето и да загубят такъв комик като него...

[MORTAL]

Той бил украсил чакалнята си с аквариум, в който плували златни рибки, и с една от най-хубавите гарнитури от евтини мебели. Купил на кредит каквото можал, дори и златните рибки. За останалите разходи получил пари от алчни роднини срещу дялове от печалбите. Кабинетът му се намирал в къща-близнак, която, ако се запалела, щяла да изгори като кибрит и която била на четири блока от ферибота и само на един блок южно от един супермаркет, три козметични салона и двама безчестни аптекари. Къщата била на ъгъл, но и това не помагало. Идвали малко нови хора, а местните по навик ходели все при същите лекари, които ги лекували от години. Сметките се трупали бързо и скоро той бил изправен пред опасността да изгуби най-ценните си медицински инструменти: сметачната машина трябвало да бъде върната на фирмата, а след това и пишещата машина. Златните рибки умрели. За щастие тъкмо когато положението станало съвсем безнадеждно, избухнала войната.

[NEVIDIM]

Страх ги е от това,че да не го бият и да му убият самочувствието на детето и да загубят такъв комик като него...

Невидим, тихо, fragless

И той падна в дълбоката тишина,очаквайки някоя БАРЕТА(та) да дойде да го спаси...